Минали животи, настоящи страхове

Бележка на писателя:

Това е поредица от четири истории, базирани на четири типични страхове. Различава се от всички други разкази и притчи в тази книга. По онова време Крион седеше пред събралото се множество в край­морското градче Дел Мар, Калифорния. Сред слуша­телите имаше четирима човека, които Крион удостои с честта да им опише обстоятелствата или изживява­нията от техен минал живот – понякога дори подроб­ностите около смъртта на човека в съответния минал живот. Причината беше да се даде пример за това как енергията от минал живот допринася за кармата на настоящия и спомага за оформянето на индивидуал­ните ни уроци днес. Разказите са сериозни и се отнасят до реални хора. Преди самата история Крион дава кратка представа как се развива кармата и защо при­съства въобще. Посредством всичко това Крион ни подканва да видим невероятната победа, която можем да постигнем, осъзнавайки нашия житейски урок като цяло – защото това е тайната на бързото овладяване на тези уроци и воденето на много по-спокоен живот.

***

Някои от вас седят пред Крион и казват: “Разкажи ни за страха и вярата, и гнева и смелостта. Разкажи ни за последователността. Как могат да се овладеят тези неща? Те притежават ли своя енергия?” Отговорът е да. Вие ги виждате ежедневно и всички те ви принадле­жат в степента, която е уместна за кармичния отпеча­тък, за който сте се приготвили, когато не сте били тук.

Вашата карма е вашият житейски урок и се осъ­ществява чрез магнитния отпечатък върху една от скритите ви нишки на ДНК. Смятате, че това са фантасмагории? Днешните фантазии ще станат утрешна­та наука и тогава ще можете да прегледате отново тези писания и да откриете тяхната скрита мъдрост.

Някои питат: “Искаш да кажеш, че биологичният пакет съдържа духовен аспект?” Да. Аз ви казвам, че вашата карма, духовен аспект, включва пряко вашата биология. Страхът поражда химични промени – кара сърцето ви да бие по-бързо, а дланите ви да се потят. От него ви заболява главата, а може и да припаднете. Науката открай време изучава влиянието на тревогата върху човешкия организъм. Причината зад тези при­видно нелогични чувства се крие в набора указания от миналите животи. Вашата ДНК съдържа много набо­ри указания, които са магнитни. Когато се научите да преодолявате тези основни шаблони, същата тази ин­формация ще престане да ви изглежда фантастична и ще стане съвсем реална. Цялата тази информация и нейното съвсем практично приложение са буквално на прага ви!

Преди да пристигнете тук, вие сте взели решение да преминете през изживявания, които да създадат днешните ви уроци. В настоящия ви живот пред вас се отварят възможности да изживеете неща, които ще неутрализират уроците и ще ви издигнат над тях. Вие наричате това карма и разрешаване на кармата. То е предварителният сбор на всички ваши страхове и много от качествата ви в този живот.

Така че ние искаме да ви разкажем за четирите най-типични човешки страхове и начините за тяхното преодоляване. Аз заставам пред вас с любов, за да ви дам тази информация, и ще го направим по уникален и много интересен начин. Понеже искам да илюстри­рам четирите страхове като ви отведа на четири малки пътешествия – пътувания, които илюстрират минали­те животи на четирима от тук присъстващите. Няма да посоча никого с пръст. Ако описваният минал живот ви се стори познат, чувствайте се удостоени с честта да бъдете избрани, защото Бог ви почита дъл­боко за вашата служба.

Това ще бъдат най-значимите минали животи в тази стая. Имайте предвид, че описваните страхове могат да се дължат на най-различни неща. Никой от тях не е задължително да бъде чак толкова драматичен или сериозен като тях. Но тези конкретни страхове ще ви опишат човешките типове, които са сред вас, и техните преживявания. Тъкмо затова Бог ви почита толкова много, понеже сте се съгласили да дойдете тук и да повишите вибрацията на тази планета!

СТРАХЪТ ОТ ИЗОСТАВЯНЕ

Обръщаме се към една от присъстващите тук тази вечер, която изпитва ужасен страх да не бъде оставена – напълно изоставена. Макар че в сегашния й живот няма нищо, което да й дава основания за подобни опасения. Призовавам я да си спомни нещо – нещо, което ще породи емоция, а също и разбиране дълбоко в сърцето й.

Ти си деветгодишна, скъпа моя, жена, също както сега. Събуждаш се и се оказваш пасажерка в малка лодка с още 14 други човека. Лодката се носи по водите на спокойното море, ти вдишваш соления въздух и усещаш топлината на изгряващото слънце, което милва лицето ти. Само че тази ведрина не продължава дълго, тъй като умът ти се втурва да си спомни защо си тук! И ти полека си припомняш всич­ко, а сърцето ти натежава от скръб. Последното ти видение е как родителите ти се втурват на палубата, понесли те на ръце, преследвани от страшен пожар. Огнените езици ви пресичат пътя, а ти си се вкопчила в гърдите на баща си. Усещаш страха в дъха му. Спомняш си писъците и риданията – паническите викове около теб. Спомняш си как политаш във въз­духа, как баща ти не успява да се хване за перилата. После потъваш в спокойните води на океана. Когато изплуваш на повърхността и избърсваш очите си и привикваш към студената вода, инстинктът те подтик­ва да заплуваш и ти се носиш насам-натам, докато накрая те вдигат в малка лодка с други хора.

Поглеждаш назад към големия дървен кораб, сега напълно погълнат от пламъците, а родителите ти ги няма. Те са спасили животи ти, но е било твърде късно да спасят своя. Оглеждаш другите хора в малката лод­ка, всичките възрастни, и им изкрещяваш да направят нещо! Съзираш само отраженията на огнените езици по лицата и очите им, тъй като те също са шокирани и ужасени от онова, което виждат. Не правят нищо, само гледат. Лека полека големият кораб потъва в морето, а пушекът замъглява залязващото слънце, сякаш под­чертавайки красотата на обагреното в алено и жълто небе. Чува се съскане, докато вълните някак на шега угасяват унищожителния пожар. После се възцарява тишина. Вихрушка от мехурчета показва мястото, къ­дето същата тази вечер е пресекнал удобният живот на любов, очакване, обещания и нежност.

Всичко е свършено. Няма сълзи. Настъпва един миг, проблясък, когато ти разбираш интуитивно с твоя деветгодишен Висш Аз, че това е договорът ти -че това е споразумението, което си сключила с твоите родители. Но логичният ред и духовният замисъл ти убягват, когато усещаш безпределната празнота на изчезналата любов. Малкото момиче изведнъж е по­раснало, а детето като че ли е умряло. За момент се изкушаваш да ги последваш в морските води – топли­те води на Балтийско море. Но за децата самоубийс­твото не е изход. То идва едва по-късно с интелектуа­лизацията, която използва мозъка на възрастния.

Всички предпоставки са налице, така че това чувство и тази сцена да те преследват живот след живот, понеже са много драматични, а съдържаният в тях урок трябва да бъде разгледан и осъзнат. Става така, че ти живееш, заобиколена от хора, които никога не проявяват към теб любовта, която си получила от твоите специални родители. Струва ти се, че си на лодка с непознати – до края на живота ти.

Ти, скъпа моя, знаеш коя си в тази група, тъй като атрибутът на кармата, който все още носиш със себе си, е страхът от изоставяне. В настоящия ти живота той не е логичен, понеже не си го изживявала тук – но въпреки това ти се страхуваш. Като малка ти създава­ше големи проблеми на родителите си, понеже се вкопчваше в тях като лепка и ги следваше като сянка. Дори сега се обаждаш на майка ти по два пъти на ден, за да провериш дали е добре. Взаимоотношенията ти са краткотрайни и мимолетни, понеже никога не успя­ваш да повярваш, че партньорът ще остане до теб – а отказваш да изживееш неприятна раздяла – така че предпочиташ да си останеш сама. Пламъците на го­рящия кораб са отпечатани върху твоята ДНК като белези по дърво, а ти цял живот преминаваш през тях, сякаш тъчеш паяжина около отровна нишка, която не бива да се докосва.

Скъпи мои, тази вечер ви приканваме да преодо­леете тази карма. Виждате ли, сред събраните тук, а също и сред четящите тези редове, има хора, чийто живот е белязан от страха от изоставяне. Пред вас се отварят възможности да го преодолеете, но вие не успявате да се възползвате от тях. Защото това би означавало да предприемете действие, което ще съ­буди този страх, ще докосне скритата нишка, затова често се чувствате контролирани, без да знаете защо. Така действа кармата.

Когато се озовете в подобно положение, призова­ваме ви да навлезете смело в него! Вашият най-силен инструмент е любовта на Бог в новата енергия. Тази любов ви заобикаля отвсякъде. Вашите водачи и анге­ли стоят до вас и ви държат за ръцете, независимо дали се намирате в най-безплодната пустиня на Земя­та, или в най-населената долина. Почувствайте как ви обгръща тази блажена любов. Потърсете я! Прекосете този болезнен мост, почувствайте как любовта се вли­ва във вас и осъзнайте, че изоставянето вече не е част от програмата ви. Почувствайте разсейването на маг­нетичния код, докато се освобождавате от този приз­рак, и разберете, че за вас се грижи енергия, която никога няма да ви напусне. Усилията ви ще бъдат възнаградени с успех, понеже това е урокът, а неговото овладяване ще повиши вашата вибрация и вибрацията на цялата планета!

СТРАХЪТ ОТ КОНФРОНТАЦИЯ

Сред вас има един човек, който се страхува от всякаква конфронтация. Сега ще разберете защо. Ти си на 32 години, скъпи – мъж в разглеждания живот. Макар че сега, докато седиш в тази група, си жена.

В този минал живот стоиш скован заедно с друга­рите си в студената нощ и очакваш да излезеш на бойното поле и да се биеш. При всяко движение риз­ницата се врязва в тялото ти, понеже дотогава не си слагал подобно нещо. Шлемът, който стяга главата ти, ти стои като чужд и не ти приляга по мярка. Щитът е тежък, а мечът – нямал си представа, че бойните мечове са толкова тежки! Нареждат ти да се изправиш, а ти едва се надигаш заради огромната тежест. Из­пращат те в битка като следно усилие да спасите страната си. Тя е нападната от варварите, завоевате­лите, онези, които заграбват земята ти и ти отнемат всичко, което притежаваш. Сега водачите искат от теб

–  в последен, отчаян опит – да излезеш пред врага, който настъпва към вас.

Само преди три дни дойдоха хора от войската и те взеха направо от нивата, понеже ти си стопанин по природа и разбираш от животни, посеви и растения. Сега стоиш до твоите въоръжени до зъби съселяни, с които до вчера сте пасли овцете, козите и останалия добитък. Поглеждаш тежкия меч в ръката си и си даваш сметка, че не знаеш как да го въртиш и не притежаваш нито капка от уменията на воините, срещу които ще се изправиш. Страх те е! Тялото и умът ти крещят: “Бягай назад!”, но същевременно осъзнаваш безмълвната обич към земята и родината – затова оставаш на мястото си.

Време е! Слънцето изгрява и осветява утринната роса, а от другия край на полето долитат звуците на приближаващия враг. Надзърташ над окопите и виж­даш напредващите редици, тропота и грохота на бой­ните машини. Някой надува тръба в знак, че трябва да станете и да поемете напред. Поглеждаш човека до теб, дългогодишен съсед, стопанин, който отглежда­ше прекрасна реколта – плодове, които си опитвал неведнъж на празненствата с прекрасното му семейс­тво – и виждаш страха и тъгата в очите му. Той отклонява погледа си, за да не видиш сълзите му. Двамата вдигате едновременно тежкото снаряжение, изправяте се и поемате към войската отсреща. Нито за миг не ви хрумва да побегнете, да кажете не на роди­ната. Врагът така или иначе ще унищожи чифлика ви, затова не ви остава нищо друго, освен да умрете в бой.

А въздухът е наситен с миризма на страх, скъпи мой, докато крачиш към бойната линия и сега смъртта ти е неизбежна! Няма връщане назад. Не поглеждаш околните в лицата – съседите, които открай време познаваш и обичаш, онези, чиито деца познаваш по име, защото знаеш, че ще видиш страх, а искаш да пожалиш достойнството им в последния час.

Колкото повече наближавате врага, толкова по-бързо крачите. Варварите нямат търпение да ви пос­рещнат. Те знаят, че победата им е сигурна. Тутакси връхлитат върху вас! Виждаш лицето на онзи, който ще влезе в бой с теб. Той също те вижда и веднага те измерва с очи. Знае, че си селянин и се ухилва, раз­кривайки липсващите си зъби. Всичко сякаш става в забавен кадър, докато ти се питаш дали някога е израждал теленце, или се е грижил за стадо, или е засявал реколта. Дали е имал семейство, или е хранил болно животно, макар и в труден момент?

Той вдига брадвата високо над главата си, а ти инстинктивно вдигаш щита, за да се предпазиш от удара му. С другата си ръка той забива меча под щита ти, дълбоко в плътта ти. Подлъгал те е с този изпитан ход, пронизва те остра болка и краката ти се разтреперват. Всичко става бързо и отмерено. Той те събаря с щита си и надава победен вик. Заплюва те в лицето и изкрещява на някакъв непонятен език – а после поема към следващата си жертва.

Проснат в калта, вдъхваш уханието на земята и се вслушваш в грохота на многочислената сган, която напредва към фермата ти. Преди боя ти си скрил семейството си на сигурно място и си пуснал на свобода животните си. Обзема те усещане за покой. Всичко свърши. Ти направи каквото можа, оттук на­татък другите да му мислят. “Сбогом, скъпи мои същества”, прошепваш с глас, който като че ли не е твой. “Ще се видим когато настъпи времето за това.” Това е краят и ти интуитивно разбираш, че си отиваш вкъщи. Усещаш как топлината на жизнената ти теч­ност изтича от теб и напоява земята, която обичаш и си обработвал толкова години. Болката трае кратко; после настъпва мрак.

Скъпи присъстващи в тази стая, нека ви кажа: тъкмо затова Бог ви обича толкова много! Понеже ето такива събития създават уроците ви, а това са уроците, които повишават вибрацията на планетата! Нима то­гава е чудно, че седим в нозете ви с благоговение, затова че сте избрали да свършите такава работа?

Това болезнено събитие от прастаро време събу­жда във вас днес, след много животи, страха от кон­фронтация. Освен това ви обяснява защо се колебаете да подкрепите правителството в което и да е начина­ние, понеже последния път това ви коства живота!

Моля ви, осъзнайте, че не е задължително да встъпва­те в битка с беззъби великани, за да се страхувате от сблъсък. Пак ви казвам, тази вечер илюстрирахме най-драматичния случай, така че всички да оцените кой седи до вас.

Насърчаваме онези от вас, които имат желание да преодолеят този кармичен страх от конфронтация, да надянат Божията ризница! Следващия път, когато се озовете в някаква конфронтация, която буди страх в тялото ви – който кара сърцето ви да бие учестено или раздвижва вашата химия, за да ви изпълни с тревога – влезте смело в нея! Почувствайте се обгърнати от Божията мантия. Тази нова ризница на Божия Дух е съвършено различна отпреди, тъй като правилата се промениха в тази Нова епоха. Това е епохата на съ­творяването с Бог – епоха, в която вашата сила е абсолютна, стига намерението ви да е чисто. Това е мантията на любовта и мечът на истината. Нищо не може да им излезе насреща!

Хората от другата страна на вашата нова енер­гийна конфронтация веднага ще доловят кармичната ви промяна, докато навлизате в събитието – и също ще се променят. Наблюдавайте внимателно. Вижте как реакциите им няма да са същите, когато облечете вашата духовна броня и развъртите меча на истината. Понеже вашите действия ще тласнат любовта към човека, срещу когото сте се изправили – и не само това. Ще разрешат битката, без да наранят воина… защото ще променят онзи, с който воювате, а заедно с това ще променят и вас!

Независимо пред каква конфронтация се изправя­те, встъпвайте в нея с увереност и любов. Вашият сблъсък вече не е битка, където винаги има победител и победен, защото сега конфронтацията носи решения и за двете страни. Божията мантия съдържа бронята на мъдростта, щита на познанието и меча на истината. Затова пристъпете към нея с мир и спокойно израже­ние на увереност. Когато направите това, вашият кармичен възел ще се развърже и вие повече никога няма да се страхувате от този атрибут.

ЧУВСТВОТО ЗА МАЛОЦЕННОСТ

Почти всеки един от вас е имал живот, съответ­стващ на онзи, който ще опишем сега. Последвайте ме за миг в този живот. Ако сега ви помолим да погледнете краката си, ще видите в смътната светлина на коридора, че носите сандали – сандали, които сами сте си направили. Някои от вас изобщо не виждат краката си, понеже коремът им пречи, толкова са дебели от тъпкане с хляба, който месят и пекат в манастира! Носят се слухове, че висшите духовници измислили постенето, за да не се пръснат монасите. Преценете сами.

Всички вие сте имали животи в служба на Бог. То се вижда, понеже е нещо нормално за хората, които седят пред мен в тази група – търсещи просветление, готови да седят цял час или повече, заслушани в моите духовни истории. Това говори за вашата същност и илюстрира живота ви.

Но виждате ли, в този минал живот има нещо много интересно. Защото в служенето на Бог намере­нието било обърнато с краката нагоре! Вие се подце­нявате във вашата служба на Бог – някои от вас в течение на много животи. Прекланяте глави като овце ;пред доктрината – понеже смятате, че тя е вашата мисия и понеже са ви казали, че така трябва и така е наредил Бог.

Няма нищо е по-далеч от истината! Скъпи мои, вие дойдохте в този живот като просветлени същества с много цветове, показващи вашето величие – показ­ващи колко сте важни в общия план на нещата. Вече сме ви казвали това и затова ви мием нозете! Така че не е полезно за вашето величие да пропилявате живота си, сврени в някакви неосветени килии, за да препис­вате Божието слово.

Защо е станало така? Как така голямата новина за вашето пристигане като почтени хора с Божи облик, овладяващи своя кармичен урок, се е изопачила в този сценарий? Нека да ви подскажа как е станало това, как прекрасната вест за човешката почест и упълномоща­ване от великия Учител на любовта в Новата епоха се е изопачило до неузнаваемост. Помислете за следно­то: векове наред вашите духовни водачи са били и ваши държавници. Седели са на челното място и са издавали политически и духовни закони. Какво правят обикновено мъжете, за да печелят власт? Оставям ви сами да си отговорите на този въпрос, тъй като той ще ви покаже защо държавниците не бива да бъдат свещеници.

Това обърнато наопаки боготворене е характерно и за вашето време, въпреки че религията вече не е свързана с политическия елит. Вслушайте се какво ви . казват сега вашите религиозни водачи. Думите им наистина ли звучат като истинското послание за чо­вешкото упълномощаване, замислено от Учителя на любовта? Съвременните религиозни водачи продъл­жават да ви убеждават, че вие сте нищо, родени в един свят, където не можете да спечелите – свят, където вече сте извършили нещо ужасно, от което трябва да се срамувате. Те ви казват, че трябва да вложите вашето доверие и вяра (и изобилие) в една доктрина тогава можете да бъдете нещо. Това послание, скъпи мои, не отговаря на вашето величие! Това послание, скъпи мои, не е вярна информация, защото вие дейс­твително сте специални, когато пристигате.

Така че каква карма се натрупва чрез животите наред, прекарани в манастирите? Поражда се тревога и страх от властта. Създава се чувство за малоценност и убеденост, че не можете да направите нищо добро. Смятате, че само висшите духовници могат да напра­вят нещо значимо.

Когато животи наред са ви втълпявали, че сте нищо и сте овце, вие свиквате постоянно да търсите пастира и не се осмелявате да помислите, че вие заслужавате да бъдете пастирът. Съвременните рели­гиозни водачи ви казват кой е пастирът, а повечето от тях непрекъснато спорят помежду си. Но въпреки това ви контролират. Казват ви какво да правите. Те съдър­жат вашето просветление. Това е погрешно! То е ос­новен страх, причиняван от хилядолетия, прекарани в неразбиране на човешката същност! Самият учител ви казваше, че сте пастири в обучение и сте равни. Про­четете отново словата!

Тази карма ви отклонява от вашето величие. Пре­чи ви да се възползвате от възможностите, които се отварят пред вас, понеже вие не се чувствате достойни за успеха! Често ви се струва, че не можете да напра­вите определени неща и не можете да имате изобилие, докато вървите по тази планета.

Заявете вашата сила! Бог е ваш партньор в тази Нова епоха, а вашето намерение трябва да бъде да общувате и различавате – а не да падате по очи и да редите молитви, вместо да вършите работата. На­шият съвет е да извадите огледалото на Божия Дух и да погледнете в него. Вижте кой сте. Вижте собствените си блестящи цветове. Вижте почестите си. Нас­ладете им се! Вие наистина сте достойни и Божията любов и указания ще ви подкрепят! Бог не иска да ви контролира!

СТРАХЪТ ОТ ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОБВЪРЗВАНЕ

Действието се развива преди повече от 4000 годи­ни. Ти, скъпа моя, си жена и участваш във великолепна процесия. Шествието е започнало в двореца и след като се е точило няколко часа по тесните улици, нак­рая се озоваваш до крайната цел. Отвсякъде те обсип­ват с цветя и всички те възхваляват. Ти си облечена в дълга бяла роба, обточена с чисто злато, добито в далечни страни. От двете страни те съпровождат други жени, облечени също толкова великолепно.

Въпреки че тълпата те обожава, ти не се усмих­ваш. Протоколът е строг, а церемониалните правила трябва да се спазват. Процесията напредва бавно под звуците на десетките барабани на музикантите, които крачат зад вас. Точно пред теб носят грамаден пред­мет, който води шествието. Тежък е, понесен на раме­ната на много слуги. Въздухът в пустинята дразни гърлото, а горещият сух вятър духа както обикновено. Но теб не те е грижа за изтощението, понеже утре всичко ще свърши. Продължаваш да крачиш, изморе­на, но достойна. Чувстваш се поласкана, понеже ти си духовната водачка на останалите жени. Ти и остана­лите жени от свитата ти ще бъдете удостоени с почес­ти и ще бъдете възнаградени богато преди всички останали.

Шествието бавно си проправя път към специал­ното място, където трябва да спре. Музикантите пое­мат нагоре по стълбите, като не спират да бият бара­баните. Накрая стигат на площадката и се обръщат с лице към теб, застинали. Единствено вятърът се чува и усеща. Много горещо е. Теб са те подготвяли дни наред. Кралските прислужници са те изкъпали, намазали са те с благовонни масла и са те превърнали в произведение на изкуството. Лицето ти никога не е било толкова красиво. Сега сияе и е изящно гримира-но. Косата ти е отрупана с украшения; злато и скъпо­ценни камъни украсяват шията и ръцете ти. Накитите и дрехите започват да ти тежат след дългото пътуване пеш от двореца, но гордостта не ти позволява да го покажеш.

И ето те тук, застанала на входа на гробницата на фараона. Знаеш какво следва. Някой изшътква, после музикантите подхващат песента на извисяването. Тържественият ритъм изисква да вървиш съвсем бав­но. Ти и останалите пристъпвате полека зад саркофага със заучени стъпки, докато се спускате по дългата рампа, която ви отвежда във вътрешността на подгот­вената пирамида. Хората продължават да хвърлят цветя. Навсякъде са запалени благовония и ти се спускаш полека по рампата към подземния вход. До­като свитата ти пристъпва по плавния наклон, стените на рампата ти дават малко сянка и прохлада за първи път от часове наред.

Изведнъж се оказваш вътре. Тук наистина е прох­ладно! Усеща се влага, има и вода, а звуците на тъл­пата отвън полека отслабват. Когато стигате до туне­ла, преминавате в индианска нишка – друг отработен ход. Сега пътят се осветява от факли, а последното нещо, което чуваш отвън, е приглушеното биене на барабаните. Обзема те страхопочитание, а жреците те повеждат към последната зала, където описвате цере­мониалния кръг на вечния живот – и чакате. Никога не си била в истинска пирамида. Никога не са те допускали. Всички упражнения са били в двореца в една зала, почти същата като този церемониален кръг – и сега разбираш защо.

Позлатеният ковчег се полага в огромна каменна камера, а капакът се спуска. Механиците свалят въже­тата и лостовете от каменния капак и бързо се изтег­лят по обратния път, почти тичешком в желанието си да се махнат час по-скоро. Отново сигнал и вие сядате. Приятно е да поседнеш, но все още не бива да се усмихваш. Жреците също заемат местата си и засти­ват неподвижно.

Всичко притихва, после го чуваш – звук, който малцина са чували от същото това място и който никой не е доживял да опише. Това е звук, който знаеш, че ще бъде последният чут от теб като човек. Отвъд­ният живот те очаква, лодките, които ще те отведат до него, са наблизо. Години наред си се готвила за този момент, но въпреки това в теб става нещо – страх! Дали и другите го усещат? Сега ще умреш! Това се случва наистина!

Звукът продължава дълго. Ту далечно, ту близко плъзгане на спускащи се капаци, затваряне на врати, камък след камък се полага на мястото си от хидрав­личните механизми, които се движат само в една посока. Щом пясъкът изтече по улеите, камъните ще паднат – и по никакъв начин не могат да бъдат вдиг­нати. Дори крадците няма да успеят да проникнат в каменното подземие. Механиците на фараона се зала­вят на работа отвън, за да засипят тунелите и да прокопаят нови, които да заблудят онези, които биха

се опитали да ограбят скъпоценната камера на фара­она. Знаеш, че много преди работниците да приклю­чат със запечатването на гробницата, ти ще си мъртва. Факлите бавно догарят, а ти осъзнаваш, че скоро ще потънете в пълен мрак. Това е последната светли­на, която някога ще видят очите ти. Въздухът става застоял. Никога не си се страхувала от затворени помещения, но това тук е различно. То е ковчегът ти! Седиш неподвижно, но вече трепериш. Дочуваш нао­коло тихо хлипане и ридания и осъзнаваш, че не си сама в ужаса и страха си. Ех, колко беше хубаво да си в духовната свита на фараона, но всъщност не вярва­ше, че този ден ще настъпи. Смяташе, че той ще умре много стар; само че смъртта му настъпи толкова рано! Знаеше, че всички от обкръжението му, включително ти, ще го последвате в гроба, но то беше някак нере­ално – нещо в далечното бъдеще. Ти се посвети на духовното търсене и години наред оглавяваше двора му. Сега седиш в почти непрогледен мрак в малката зала, в която повече никога няма да проникне въздух и слънце. Мъчиш се да се пребориш с обземащата те паника. Не можеш да излезеш навън! Става трудно да дишаш! Тъмно е!

Сякаш прочел мислите ти, един жрец се надига. Едвам различаваш движенията му в мъждивата свет­лина. Той коленичи и вади някакви треви от кесията си, после ги стрива на каменния под. Светлината почти е угаснала. Той взима последната догаряща факла и запалва листата. За миг проблясва по-силна светлина, когато малката купчинка листа припламва на пода. За миг зърваш другите в техните в ниши; някои са с разширени очи и изпълнени с ужас. Дола­вяш сладко ухание и разбираш какво е. Колко хуманно, мислиш си. Никой не ни е казвал за това. Благодаря ти, скъпи свещенико, изпращаш мисли към жреца, обзета от странно спокойствие. Вдишваш дълбоко пушека на листата и главата ти олеква. Още няколко дълбоки вдишвания и изгубваш съзнание. Край на страха. Наркотикът те е приспал, така че да преминеш безгрижно от живота в смъртта. Най-накрая на лицето ти разцъфва усмивка – и такава ще те намерят крад­ците, когато някой ден издълбаят камъка, за да отмък­нат съкровищата от ръцете и шията ти – онези, които избра твоят цар, за да ги отнесе със себе си във вечността.

Скъпи мои, вие току-що станахте свидетели на смъртта на цяла свита прислужници на великия фа­раон, понеже такъв е бил обичаят. Когато фараонът умирал, неговите духовни служители били длъжни да го последват в гроба, за да му прислужват в отвъдно­то. Тази вечер тук има една жена, която толкова се страхува от посвещаването и просветлението, че би предпочела да си плюе на петите, отколкото да потър­си отново Бог. В момента тя се чувства неудобно и помни, че доближаването до някое духовно намерение е равносилно на смърт! “Никога не допускай да се случи отново”, крещи вътрешното ти същество. Тво­ята карма е установена. Духовното посвещаване е равно на смърт!

Време е да се промениш. Пак ти казвам, Божията любов ще усмири страха ти. Време е метафорично да влезеш отново в гробницата, защото този път тя няма да се затвори. Този път можеш да преминеш през нея и да продължиш да живееш на Земята. Бог те моли да помислиш и да изразиш намерение за първо просвет­ление в същия този момент. Присъедини се към група­та служители на Царя на Царете, но този път живей свой собствен величествен живот на тази планета.

Няма да те сполети ужасна, преждевременна смърт, ако решиш да направиш това, а кармата ти ще бъде разчупена! Вслушай се в гласа на любовта, който ти говори сега, и знай, че тези чувства повече никога няма да се повторят. Не се страхувай от духовния страх, защото в призрака на твоя кармичен страх се крие енергията на дома! Наистина е така!

Послепис на писателя:

Тези истории са много значими за присъстващите тук тази вечер. Когато Крион приключи да говори, в залата се възцари пълна тишина. Лицата на слушате­лите показваха, че някои от тях са откликнали на тези сценарии, макар да не са били хората, описвани от Крион. Толкова много от нас са преминавали през подобни ситуации в миналите си животи, че тези ис­тории обикновено събуждат някакви неясни и далечни чувства и за момент онази част от нас, която е Бог и знае всичко, резонира с истината на нашата истинска същност и минали изживявания. Някои от нас се инкарнират в групи и затова много от тук присъстващи­те тази вечер може действително да са били там и да са преживели същите събития по друг начин. Позво­лете ми да цитирам отново Крион: “При всичко това, нима е чудно, че Бог ви обича толкова много!”