А дали не е B12?; Джефри Стюарт, Сали Пачолок
Епидемия от погрешни диагнози. Неконвенционалният класически труд спасяващ животи! Страдате ли от умора, анемия, депресия или чести падания? Дали детето ви е със забавено развитие или аутизъм? Диагностициран ли е ваш близък с деменция, Алцхаймер или множествена склероза? Сали Пачолок e спешна медицинска сестра с 24-годишен опит, завършва с отличие приложни науки, а след това придобива бакалавърска степен за медицинска сестра в Държавния университет “Уейн”. Преди и по време на образованието си работи като спешен медицински техник и парамедик. В здравната система е от общо 32 години, през които помага на хиляди пациенти. Има допълнителна квалификация по кардиопулмонална ресусцитация, обучение на парамедиците, подготовка на медицински сестри и спешна педиатрична помощ и е член на Асоциацията на спешните медицински сестри. През 1985 г., след като редица специалисти не успяват да определят причината за състоянието ѝ, Пачолок сама си поставя диагнозата дефицит на витамин В12, откъдето идва и страстната ѝ мотивация да информира обществеността за опасните последствия от тази тиха, твърде разпространена болест. Д-р Джефри Стюарт има 18-годишен опит в спешната медицина, а също така квалификация за поддържане на живота при травми, кардиопулмонална ресусцитация на възрастни, деца и новородени. Завършил е Чикагския колеж за остеопатична медицина, а подготовката му обхваща ампутации в полеви условия и деконтаминация на опасни вещества. Участвал е в съвместни тренировки с отряда за бързо реагиране на Детройтското летище. През 1987 г. взема участие в изследване на зрителната кора, проведено от Института по психично здраве в Бетесда, Мериленд, а през 1985 г. – в изследване на метаболизма на холестерола на Университетската болница “Рокфелер” в Ню Йорк. Член е на Американската асоциация по остеопатична медицина и други професионални организации.
Описание
“Какво според вас е общото между тези хора?
Четиридесетгодишен репортер изгубва способността си да пише, пада при опити за ходене и често е толкова объркан, че жена му се съмнява за ранен Алцхаймер; красиво, нормално осеммесечно бебе постепенно спира да говори и да реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно; двадесетгодишна жена изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство; Балерина едва не загубва способността си да ходи след козметична операция; шестдесет и девет годишна жена с проблеми с равновесието пада и получава фрактура на таза; тридесет и осем годишна жена е прикована доживотно към инвалидна количка след операция за стомашен байпас; осемдесет и шест годишен мъж при внезапен пристъп на умопомрачение убива жена си; петдесет и четири годишна жена страда от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, диагностициране от лекаря ѝ като множествена склероза; четиригодишно момченце, диагностицирано с аутизъм; седемдесет и три годишен мъж, чиито чести падания лекарите обясняват с напредналата възраст и вероятни микроинсулти; млада жена, която не може да зачене; дядо, който за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ сутрин за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция.
Ето и общото между всички тях: никой от тях не е получил правилна диагноза. Вместо това са се сдобили с множество неверни, често безнадеждни диагнози: проблеми в развитието, аутизъм, множествена склероза, психоза, сенилна деменция, преходни исхемични атаки, депресия или диабетна невропатия. В действителност обаче всички те страдат от едно и също болестно състояние – дефицит на витамин В12. Дефицитът на витамин В12 е епидемия, водеща до повече вреди за здравето от полиомиелита, която може да бъде предотвратена с елементарен скрининг и лечение.” Сали Пачолок “Медицинската сестра Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт, автори на “А дали не е В12?”, трябва да бъдат поздравени за привличането на вниманието към това често срещано нарушение, засягащо значителна част от населението и особено хората в напреднала възраст. Прочетох книгата с удоволствие и останах впечатлен от задълбочената документална обосновка. Цитатите от научната литература и подробната информация в приложенията подкрепят основните заключения на книгата. Авторите са прави, че дефицитът на В12 често остава недиагностициран и нелекуван от медицинските професионалисти. Америка трябва да осъзнае, че откриването на основната причина за дадено заболяване като недостига на В12, застрашава авторитета на медицинската институция. Откриването му и лечението на пациентите с дефицит на В12 поставят под въпрос практиката за назначаване на лекарства, потискащи симптомите на заболяването, без да се справят с главната причина за възникването му. Част от подбудите е конкуренцията за лицата с дефицит на В12, които ще бъдат изгубени като бъдещи пациенти, ако се лекуват с евтината и ефективна витаминна терапия. Медиите пък не се интересуват от ефективна витаминна терапия отчасти и поради финансовата подкрепа на фармацевтичната индустрия чрез доходоносни реклами. Препоръчвам тази книга както на специалистите, така и на пациентите, които се интересуват от действителната причина и лечението на редица разпространени болести и състояния, свързани с дефицита на витамин В12.” Д-р Килмър Маккъли, автор на “Революцията на хомоцистеина” и “Революцията на сърцето”, носител на наградата “Линус Паулинг” за функционална медицина през 1998 г.
